Нови стихотворения от Ирина Велева
От редактора
Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература, изкуство и просвета ще надникнем в поетичния свят на Ирина Велева. А поета Николай Дойнов ще забележим и като занаятчия на късия роман - неговата книга " Опасно: черната дупка в сърцата " ще показа Георги Драмбозов.
Приятно четене.
ИРИНА ВЕЛЕВА е лингвист, експерт по германистика. Преподавател е по немски език и преводач на художествена литература. Член е на Съюз на българските писатели. Автор е на стихосбирките " Апокалипсис " (1992), " Автонекролог " (1997), " Срещи и раздели " (2004), " Попиват сетивата " (2010), " Гилотината на времето " (2016). Шестата й книга " Колекционер на мигове " е номинирана за книга на 2021 година от издателство " Български публицист ". Нейни стихове са преведени на немски, словашки, гръцки и други езици.>
Опитвам се да бъда себе си
във време, в което
никой не е на себе си.
Опитвам се да мисля положително,
във време, в което никой не мисли положително.
Във време, в което
човек за индивида е вълк.
И в същото време, когато
отстъпва индивидът
и потегля обратно,
е последното време
пред края на нашия свят.
Затова няма време
да се пробвам да бъда себе си,
когато през днешния ден никой не е на себе си.> -----------> Космическа неточност
Този свят не е за мен
и аз не съм за този свят.
Стават очевидно галактически неточности.
Сякаш съм от различен век
за хората забързани, съвременни.
Просто някой сбъркал е времето и мястото,
в което да се родя.
Не мога този свят да трансформира,
само че той трансформира мен.
Секира след брадва
разрушават святото в мен.
И с все по-изтъняла душа
през времето ходя,
до момента в който душата не се трансформира в пушек
и в Космоса не излетя.
--------------
Абсурдно зрелище > Престанах да дешифрирам
загадките на битието,
да диря смисъла,
красивото да диря
и всяка мисъл да подлагам на подозрение.
Примирих ли се с безсмислието,
заживях ли с него?
Или като обезверен фен
Застанах с самообладание
да изгледам до дъно
неуместното гротескно зрелище,
където клоунът е на респект,
а необразованият е празнуван?!
-----------
Чернобял квадрат > Мислим в черно.
Мислим в бяло.
Няма място за цвят
в чернобелия свят.> Като фигури
в чернобял квадрат
движим се напред и обратно.
Всяко възприятие е грях.> Затова се отхвърлям
от чернобелия квадрат.
Защото съм възприятие.
Защото съм цвят.
***
Духовната мизерия ще погуби света.
А последният зов даже няма да е човешки,
а маймунски вик в нощта...
***
Отлетя от мен
и последната заблуда.
Долетяха ято гарвани
и изкълваха любовта.
Сега ти по какъв начин ще сториш невъзможното -
да върнеш в мен илюзиите
и да събереш трохите,
останали от любовта?
***
Да те има.
Да те няма.
Да си с някого.
Да си с никого.
Да си обесен на примката на самотата.
Да се влюбиш.
Да разлюбиш.
Да плачеш.
Да се смееш.
Да се суетиш пред голямото махало.
Да си някой.
Да си никой.
Да си зрителна машинация.
И когато Бог те огледа през лупата
на времето,
към този момент да си точка,
а след това да те няма...
>
>
Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература, изкуство и просвета ще надникнем в поетичния свят на Ирина Велева. А поета Николай Дойнов ще забележим и като занаятчия на късия роман - неговата книга " Опасно: черната дупка в сърцата " ще показа Георги Драмбозов.
Приятно четене.
ИРИНА ВЕЛЕВА е лингвист, експерт по германистика. Преподавател е по немски език и преводач на художествена литература. Член е на Съюз на българските писатели. Автор е на стихосбирките " Апокалипсис " (1992), " Автонекролог " (1997), " Срещи и раздели " (2004), " Попиват сетивата " (2010), " Гилотината на времето " (2016). Шестата й книга " Колекционер на мигове " е номинирана за книга на 2021 година от издателство " Български публицист ". Нейни стихове са преведени на немски, словашки, гръцки и други езици.>
Опитвам се да бъда себе си
във време, в което
никой не е на себе си.
Опитвам се да мисля положително,
във време, в което никой не мисли положително.
Във време, в което
човек за индивида е вълк.
И в същото време, когато
отстъпва индивидът
и потегля обратно,
е последното време
пред края на нашия свят.
Затова няма време
да се пробвам да бъда себе си,
когато през днешния ден никой не е на себе си.> -----------> Космическа неточност
Този свят не е за мен
и аз не съм за този свят.
Стават очевидно галактически неточности.
Сякаш съм от различен век
за хората забързани, съвременни.
Просто някой сбъркал е времето и мястото,
в което да се родя.
Не мога този свят да трансформира,
само че той трансформира мен.
Секира след брадва
разрушават святото в мен.
И с все по-изтъняла душа
през времето ходя,
до момента в който душата не се трансформира в пушек
и в Космоса не излетя.
--------------
Абсурдно зрелище > Престанах да дешифрирам
загадките на битието,
да диря смисъла,
красивото да диря
и всяка мисъл да подлагам на подозрение.
Примирих ли се с безсмислието,
заживях ли с него?
Или като обезверен фен
Застанах с самообладание
да изгледам до дъно
неуместното гротескно зрелище,
където клоунът е на респект,
а необразованият е празнуван?!
-----------
Чернобял квадрат > Мислим в черно.
Мислим в бяло.
Няма място за цвят
в чернобелия свят.> Като фигури
в чернобял квадрат
движим се напред и обратно.
Всяко възприятие е грях.> Затова се отхвърлям
от чернобелия квадрат.
Защото съм възприятие.
Защото съм цвят.
***
Духовната мизерия ще погуби света.
А последният зов даже няма да е човешки,
а маймунски вик в нощта...
***
Отлетя от мен
и последната заблуда.
Долетяха ято гарвани
и изкълваха любовта.
Сега ти по какъв начин ще сториш невъзможното -
да върнеш в мен илюзиите
и да събереш трохите,
останали от любовта?
***
Да те има.
Да те няма.
Да си с някого.
Да си с никого.
Да си обесен на примката на самотата.
Да се влюбиш.
Да разлюбиш.
Да плачеш.
Да се смееш.
Да се суетиш пред голямото махало.
Да си някой.
Да си никой.
Да си зрителна машинация.
И когато Бог те огледа през лупата
на времето,
към този момент да си точка,
а след това да те няма...
>
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ